Непоносимата
Възможно ли е скръбта да е чиста любов? Дали не е това, което, което много, много искам да дам, но вече не мога? Да, тя е залепнала в крайчеца на очите ми, заседнала е като недопята песен в гърлото ми или обитава като призрак онази част на гърдите ми, където е празно и пусто. Мисля, че скръбта е любов, която няма къде да отиде.
Скръбта е като река, която преминаваш на различни места. Пластовете се сменят и примесват.
Този, който преминава през реката на скръбта, се чува да изрича:
Този, който преминава през реката на скръбта, се чува да изрича:
„Това е огромна загуба. Виждам само тъмнина и мрак. Болката е непоносима. Животът ми просто спря. Аз не живея. Аз водя съществуване.”
Или: “Не виждам бъдеще за себе си. Нищо не може повече да се направи. Предавам се. Не искам, не мога и не желая нищо, защото никой и нищо не ще ми помогне. Просто няма смисъл. Любов, живот повече за мен няма. И надежда няма.”
Или: “Не мога да приема никакви съвети и помощ. Не съм лошо настроен/a към света, но няма смъртен който да ме разбере или да ми помогне. Никой друг освен мен не е бил в този мрак, никой не може да понесе дълбочината и болката на тази скръб. Никой не е стъпвал там, в тези зловещи гори да гази из тези блата.”
Реката на скръбта може да се пресече и на други места. Жизнената сила може да се задвижи от различни Бахови есенции и това зависи от нагласата и личното преживяване на човека. Ето кои есенции смятам, че биха помогнали тук: Star of Bethlehem, Gorse и Water Violet.
В зависимост от личното преживяване на човека може да се появи нужда и от други Бахови цветя.
А ти читателю, бил си в тази река? Познаваш ли приятел, който сега преживява това?
Авторът на картината е Виктор Низовцев.
