Да учиш чрез Сугестопедия е да си в потока на живота, но по магичен и красив начин, който ти дава възможност за преосмисляне, държи те в очакване и ти носи радост. Това е моето лично преживяване за сугестопедичния метод.

Чисто практически това означа да си в среда, където всичко по индиректен и директен начин те насочва към материята, в която се обучаваш. Тази среда не само те насочва, а  те отделя от всекидневието и те потапя, за да те вдъхнови.

И така, влизаш сериозен и си готов да посрещнеш новото. Но то се повява като нещо необичайно, леко и забавно, приказно и нестандартно. Възрастният човек може да е объркан в първата среща с преподавателя. Следва така нареченият концертен сеанс. Първият е с музиката на Моцарт. Тогава всички сме в прегръдката на класическото изкуство и гения на Моцарт – материалът се представя цялостно – той е преживяване. Може да е силно емоционално преживяване, може да е странно, може да е почивка, може да се свържеш със себе си. В активния концерт обаче сме и активни – следим  текста внимателно. В следващия пасивен сеанс оставяме нещата да се реят, затваряме учебника и слушаме, но ние само привидно се реем. В следващите срещи настъпва разработката. И там навлизаме смело в тази нова територия, която е непозната, но сякаш отнякъде дълбоко вече припознаваме, ако емоционално сме минали през това. Всяка информация първо се обработва през емоционалния дял на мозъка, а след това през рационалния. Има игри, песен и цикълът завършва с принос – творческа задача, която обучаващите се представят под някаква форма. А след това пристъпваме смело към следващата част.

Преживяването е лично, ученето е на много нива едновременно. Всичко това не е просто едно избухване на емоции и преживявания, не е симпатичен хаос и ферия от цветове. На пръв поглед може да е лежерно и приятно, защото е закачливо, има смях и песен, има „вдетеняване”, но всичко почива на една основна цел – разкриването на резервите на личността чрез внушение без диктат, за да се позволи на личността да превъне поднесения материал като лично познание и да го превърне в умения.

Включваме и така наречените периферни перцепции. Какво означава това? Най-общо, че ученето и възприемането се осъществява по един неусетен начин чрез постоянно леко дразнение, почти невидимо за сетивата. Нещо е в периферията на нашето внимание. А когато ни е нужно, то идва на фокус, при това в подходящия момент и ние го използваме, без да сме положили силен волеви натиск да го запомним и упражняваме. Струва ни се, че е дошло като че ли от нищото и с лекота.

Методът се базира на различни подходи от психотерапията. За да не се превърне в манипулация и внушение под диктат, следва да се спазват законите. Първият е законът за Любовта. А законът за Златното сечение, така наречената “божествена пропорция”, която се среща в хармоничните форми на природата, поставя и мярката, за да има баланс, красота,  ефективност и да няма умора.  

Методът предоставя възможност за лично преживяване и така процесите на учене да се превърнат в едно приятно, освобождаващо, терапевтично и вдъхновяващо преживяване с дълбоки паметови следи, за да може когато на човек му потрябва това знание, да отвори чекмеджето и да го извика.

Младите хора, независимо от старите консервативни системи , вече учат по много различен начин – чрез игра, чрез среда, чрез образи и символи. Сугестопедията отдавна е стъпила в бъдещето. Но това, което тя предлага е система, цикличност и законите, на които се основава, я правят хуманна, щадяща и стимулираща в разкриването на личните резерви на човека, които са необятни колкото космоса.

Сугестопедията е доказан български научен метод със световна известност и препоръчан от ЮНЕСКО като висш метод на преподаване. Тя разкрива скрития потенциал на човешкия мозък (резерви като творчество, памет, интуиция), повишава се интереса и любознателността, създава условия за постигане на хармония и баланс с вътрешния и външния свят, повишава се чувствителността към себе си и заобикалящата ни среда, връзката с живота и вътрешния свят укрепва, лични бариери, които спират развитието на личността падат, разширяват се идеите за това какво е цялостно учене.

Бихте ли желали да учите по този начин?